Тази декларация е резултата от работните дискусии в рамките на Международния семинар за Сътрудничеството между Наука и Религия за Опазване на Околната Среда (http://www.issrec.org/), вдъхновен от Енцикликата Laudato si’ на папа Франциск. Семинарът се проведе от група учени по въпросите на околната среда, богослови и духовници от главните духовни традиции. Декларацията е отворена към всеки, който припознава значимостта на проблемите с околната среда и приема необходимостта за промоциране на по-сериозно сътрудничество между науките и основните религиозни и духовни традиции с оглед решаването на тези проблеми.

1. Огромното болшинство от хора, живеещи на нашата планета, вярва във важността на духовните и религиозни традиции в ежедневието. Тези традиции предоставят релевантен източник на вдъхновение и основа за морални ценности, както и космологически възгледи относно това кои сме ние спрямо Божественото, Земята и човечеството. Както се заявява в Laudato si’: “Това трябва да подкани религиите към диалог между тях в името на опазването на природата, защитата на бедните и изграждането мрежи за уважение и братство” (§201). По същия начин други религиозни водачи посочиха важността на сътрудничеството между главните религии и духовни традиции при адресиране проблемите на околната среда. Освен това, редица междурелигиозни декларации бяха изготвени през последните години, подчертавайки, че деградирането на природата е морален и духовен проблем, а не само икономически или технологически. Между тях са съвместната декларация на папа Йоан-Павел II и Вселенския патриарх Вартоломей I от 2002, Междурелигиозният Манифест за Климатичните промени от Упсала през 2008, Ислямската и Будистката Декларации за климатичните промени от 2015. Сега са необходими по-сериозни действия за промяна на днешните икономически и социални модели в посока на по-екологически ориентирани модели.

2. Науката играе решаваща роля за разбирането на проблемите на околната среда, мониторирането им и прогнозирането на бъдещите резултати. Унищожаването на околната среда е глобално, както по отношение на ареали, така и по отношение на засегнатите субекти. Климатичните промени, повишаването киселинността на океаните, замърсяването на водите и въздуха, загубата на биоразнообразието и хабитатите, наред с много други проблеми, следва да бъде решавано посредством интегриране на множество дисциплини в природните, социалните и хуманитарните науки. Тясното съработничество между ключовите дисциплинарни полета е наложително за изграждане на по-ясна картина на предизвикателствата за околната среда, пред които сме изправени, както и за комплексно взаимодействие помежду им. Както се заявява в папската енциклика, “специализацията довежда до известна изолация и абсолютизиране в собственото поле на познание. Това ни възпрепятства ефективно да се изправим срещу проблемите на околната среда”(Laudato si’, §201).

3. Сама науката не е в състояние да реши настоящата екологическа криза. Необходимо е по-засилено сътрудничество с всички участници с влияние върху социалните и екологични нагласи и решения, включително политически структури, неправителствени организации и корпорации. Религиозните и духовните традиции са най-древния извор на морални ценности, мъдрост и вдъхновение. Те ни вдъхновяват как да живеем в справедливост, мир и хармония. Духовните и културни ценности ни наставляват да избягваме свръхконсумацията, която е водещ фактор за екологичната деградация. Те ни мотивират да култивираме добродетели и да показваме състрадание към останалите човеци, животинския и растителния свят, както и високо да ценим въздуха, земите и океаните, които те обитават, или нашата Сестра и Майка Земя. Поради тези доводи, е наложително по-тясно сътрудничество между учените и религиозните водачи за повишаване екологичното съзнание и работа в обществото.

4. Религиозните и духовните общности имат съществена роля за образованието в глобален мащаб, особено на младите поколения. Следователно, изключително важно е водачите от всички вероизповедания и на всички нива да разберат екологическите проблеми, пред които сме изправени, за да се застъпват за „екологично преобразяване” на нашия безотговорен начин на живот. Необходимите радикални промени предполагат не само повече внимание на екологичната проблематика или извършване на незначително намаляване на нашите модели на потребление. Те включват “коренно различен начин на възприемане на нещата, начин на мислене, политики и образователни програми, начин на живот и духовност, които заедно генерират устойчивост срещу технократската парадигма” (Laudato si’, §111). Религиозните институции, като училища, енории, храмове, джамии, медресета, синагоги и манастири, трябва да бъдат по-активно ангажирани като отговорни попечители на Земята, вместо като нейни разрушители.

5. Сериозността на проблемите на околната среда и на техните тенденции представлява сериозен риск за обитаемостта на нашата планета. Научните доказателства показват скалата мащаба и широкото разпространение на въздействията, причинени от човешката намеса в множество природни процеси. Ние сме отговорни за съществуващите климатични промени, поради интензивната употреба на изкопаеми горива, с потенциално катастрофично влияние върху природните системи и обществото. Ние сме причина за масовото изчезване на видове, много от които непознати и завинаги загубени за нас и нашите потомци. Ние замърсяваме въздуха и водите, разрушаваме на екосистемите, изсичаме на горите, унищожаваме плодородни земи и прахосваме ресурси. В резултат, най-уязвимите хора, особено бедните, маргинализираните и отхвърлените, вече жестоко страдат от последствията. Екологичните и социалните проблеми често имат същите корени и затова трябва да бъдат решавани едновременно: Стратегиите за намиране на решение изискват интегриран подход за борба срещу бедността, за възстановяване достойнството на изключените, а в същото време и за опазване на природата” (Laudato si’, §139). Ние сме зависими от системите на Земята за опазването на тази планета като дом на сегашните и бъдещите поколения. Както папата подчертава, “не е достатъчно… да мислим за различните видове само като за потенциални „ресурси” за експлоатация, и за не обръщаме внимание на факта, че те имат стойност сами по себе си. Ежегодно наблюдаваме изчезването на хиляди растителни и животински видове, които ние никога няма да познаем, които нашите деца никога няма да видят, тъй като те са били загубени завинаг и” (Laudato si’,§33).

6. Спешно се нуждаем от промяна в най-заплашителни тенденции за разрушаването на околната среда. Необходимо е да подкрепим нов модел Необходимо е дасе насърчи един нов модел на напредък, който интегрира човешката и природна екология и подпомага чистите енергийни източници и устойчиви икономики. Необходимо е да намерят нови начини на живот, които се концентрират върху основните ценности, вместо да ни водят до абсурден консумеризъм (по-малкото е повече); имаме нужда от реален и надежден начин на мислене, който да направи живота ни по-щастлив, като същевременно се насърчават грижите за другите хора и за останалите живи същества и местообитания. Имаме нужда Наука и Религия да заработят заедно, за да може тази необходима промяна да се случи.

Обителта в Торесиудад, Испания, 21 Юни 2016.